От Скот Карпентър
Когато Кимбъл Мъск започна да казва през септември на онлайн общността за криптовалути, че мисли да започне ново крипто начинание, той казва, че е получил подтикване: „Трябва да създадеш матрица!“.
Мъск, който е в бордовете на „Tesla Inc.” И „SpaceX”, им е казал, че няма да създаде дигитална валута. Но крипто-ентусиастите не са могли да разберат това. Отговорът им винаги бил: „Но все пак ще го направиш, нали?“.
Той няма да го направи. Но в края на ноември месец по-малкият брат на Илън Мъск откри „Big Green” ДАО, или децентрализирана автономна организация. Клон на „Big Green”, неправителствено училище по градинарство основана в Колорадо през 2011г., ДАО е вид дигитална фондация, която планира да получава пари от дарители и да ги разпределя според строг набор от правила, кодирани в блокчейн технологията. Ако работи, групата би могла да осигури по-лесен и бърз начин за малките организации с нестопанска цел да получат финансиране от големи дарители, които иначе не са достъпни. ДАО, който стартира със средства от един милион долара във фондове от Мъск, ще трябва да разпределя амбициозен процент на всяко тримесечие, като започне с поне 20% за първото тримесечие на 2022г.
Казано по-просто, ДАО е общност, обвързана с правила, които са записани в блокчейна, така че финансовите транзакции и други взаимодействия не е необходимо да се наблюдават от правителството, или от трета страна. Всички гласове и ключови транзакции, включващи членове на групата, се проследяват публично и подлежат на проверка. ДАО наскоро привлече внимание, когато група, наречена „Конституция ДАО“ опита без успех да купи копие от конституцията на САЩ. (Тя беше откупена за повече пари от милиардера Кен Грифин)
Основната иновация на „Big Green” ДАО е, че позволява както на дарителите, така и на получателите на безвъзмездни средства да гласуват, за да решат кой ще получи парите на групата и колко точно от тях. Всеки дарител получава жетон за управление и когато средствата се дават на нова организация с нестопанска цел, този получател също получава такъв жетон. Всеки от токените, които се управляват в блокчейна на „Ethereum” има право на глас от единица. На теория тогава колкото повече средства разпределя ДАО, толкова повече гласове ще бъдат подадени в следващите кръгове на финансиране. Също така, тъй като местните неправителствени организации често имат най-голямо знание за това кои други НПО оперират най-добре в дадено пространство, Мъск се надява, че парите на ДАО все повече ще намират своя път към най-подходящите местни групи – може би такива, които иначе биват пренебрегвани от бюрократите в големите филантропски организации.
„Парите ще бъдат проследими, гласовете ще бъдат прозрачни по начин, който не се случва в традиционната филантропска система“ казва Мат Маркман, който помогна за проектирането на структурата на „Big Green” ДАО заедно с Мъск. И дори да дадете повече пари, пак получавате само един жетон.
„Плюсът, който виждам тук, е че организациите, които всъщност вършат работата, имат глас при вземането на решения за това къде да отиват средствата“ казва Мелиса Берман, президент и главен изпълнителен директор на „Рокфелер Филантропи Адвайзърс“. Като пример, Мъск посочва „Big Green”, който той е стартирал, за да осигури учебни градини за училища с недостатъчно обслужване. „Ние сме в Боулдър, Колорадо, и познаваме всички нестопански организации тук“.
Проблемите във филантропията, които ДАО на Мъск се опитва да адресира, са добре познати. Фондациите и благотворителните организации често са бюрократични и натоварени, не успяват да разберат общностите, на които помагат. След като земетресение осакати Хаити през 2010г. например, американският червен кръст беше наводнен с почти 500 милиона долара финансиране. Но служителите се мъчеха да намерят правилните групи, които да подкрепят, а проучване на „NPR” и „ProPublica” показа, че голяма част от средствата са изядени от таксите за управление, като оставя малко доказателства за дългосрочно въздействие. Мъск едва ли е първият, който се опитва да намери друг начин. Милиардерът Макензи Скот, един от най-богатите хора в света, изпраща по имейл изненадващи чекове за много милиони долари до организации с нестопанска цел. И все пак, докато нейната филантропия в режим на предпазливост е спечелила похвалите от някои, тя също така лиши стипендиантите от начин да привлекат вниманието ѝ чрез традиционния процес по кандидатстване.
ДАО може да се справи с този проблем, като същевременно направи самия процес на предоставяне на безвъзмездни средства по-лесен и по-бърз. Големите фондации често нямат време да дарят много малки безвъзмездни средства, които са подходящи за местни или по-скромни групи, така че е изкушаващо да пишат само големи чекове на организации с инфраструктура, която да ги понесе. Мъск твърди, че това може да изключи най-ефективните и обикновени хора. Но ако работата по прегледа се извършва от мрежа от организации с нестопанска цел, индивидуалната тежест се вдига. (Искащите безвъзмездни средства, надяваме се, подтикнати от притежателите на токени, все още трябва да подадат онлайн кандидатурата си за „Big Green” ДАО).
„Един от основните проблеми на филантропията са равенството и справедливостта“ казва Берман. „И то се отнася не само до резултатите, които искаме да видим, но и за начина, по който се вземат решенията“.
